Сътворение и Съдба


Както е получено от
Маршал Виан Самърс
на 13 юни, 2008г.
в САЩ

За текста


Каквото четете в този текст е копие на оригиналния глас на Ангелското Съсловие говорещ чрез Месията Маршал Виан Самърс.

Тук,оригиналната комуникация от Бог, която съществува извън думите,е преведена на човешки език и разбиране от Ангелското Съсловие което наблюдава света. След това Ангелското Съсловие предава Божието Съобщение чрез Месията, което след това е записано и направено във вид възможен за представяне на хората.

В този забележителен процес, Гласа на Откровенията говори отново. Словото и Звука са на света. Вие бихте могли да сте получател на този дар на Откровението и бихте могли да получите неговото уникалното Съобщение за вас и за вашия живот.


Life In The Universe
Том 4 > Живот във Вселената > Глава 12

За да разберете какво прави Бог във вашия свят, трябва да разберете какво прави Бог в цялата вселена.

Физическата вселена е възникнала с Разделението много отдавна, дори преди началото на физическото проявление на самата вселена. Разделението представлява част от Божието Творение, което се е отделило, търсейки отделно съществуване. Създателят на целия живот е задействал всички сили, геоложките сили, за да създаде страхотна физическа среда, в която разделените да могат да живеят и да се развиват. Създателят на целия живот е установил процесите на еволюция и случаен подбор, така че формите на живот да могат да се развиват във взаимодействие с тяхната среда, с множеството среди, които ще бъдат произведени, и така вселената да се управлява механично според тези закони.

Всички закони на природата са били задействани. Всички закони на физиката и химията са били задействани, за да може вселената – физическата вселена, проявената вселена – да се самоподдържа и да работи сама, така че Бог да не трябва да поддържа всичко в равновесие. Така вселената се е разширила, което е довело до уникални възможности за възникване на живот и за съществуване в примитивни форми за дълги периоди от време, докато са се установили по-напреднали нива на живот, където разделените могат да влязат в тези форми на живот и да живеят в обитаеми светове заобиколени от други форми на интелигентен живот.

Следователно Вселената е среда, в която животът се развива и може да съществува на много места, в много форми и проявления. 

Тази част от Божието Творение на живота, която се е стремяла да се разграничи и да приеме отделни форми, е трябвало да има отлична среда, в която да живее и да расте; да се изправи пред реалността на промяната, растежа и упадъка; и да има законите на природата, за да се установят параметрите и огромната еволюция на живота, така че много планети като Земята да бъдат обитаеми  и изпълнени с разнообразни същества, растения и естествена среда.

Животът в тази физическа вселена щеше да бъде временен. Никой индивид не би могъл да поддържа живота си в проявена форма завинаги. И онези, които са разделени, които се стремят да останат разделени, ще бъдат обвързани с тази реалност, ще трябва да функционират в тази реалност, ще могат да бъдат креативни в тази реалност до определен момент, ще трябва да търсят ресурси и да се изправят пред дилемата да живеят разделени от Бога.

Проблемът с оцеляването, проблемът с конкуренцията, проблемът с болестите и излагането на други форми на живот, проблемът с изправянето пред трудна среда, проблемът с разбирането с другите в отделено състояние и еволюционният път на преминаване от много примитивни народи в по-големи измерения на социално проявление и развитие, изправени пред конкуренция от други групи в рамките на един свят и в крайна сметка изправени пред конкуренция от групи от други светове – това е арената, която Бог е създал за онази част от Творението, която е само малка част от него, за да имат къде да живеят и да растат отделените, да взимат решения и да се изкупят чрез откриване на Знанието и чрез приноса към собствените си народи и светове.

Това е прекалено опростяване на реалността и целта на живота. Но, въпреки това, то посочва основните принципи, въз основа на които човек може да разбере собствената си двойствена природа – физическата си природа като създание, живеещо във физически свят и среда, и Божествената си природа – и колко различни са те една от друга.

И все пак едната в крайна сметка е предназначена да служи на другата. Вашата физическа природа е предназначена да служи на вашата духовна природа. Вашата по-голяма цел да бъдете в проявен живот, цел, която Бог ви е дал, е да осигурите уникална услуга на вашата раса, докато сте тук във вашето временно съществуване във физическата реалност.

Това е теологията на живота във Вселената. Това не е теология на живота само на една раса. Следователно разбирането на човечеството за неговата божествена природа и цел е ограничено, защото то се разглежда само в контекста на една раса – в контекста на вашата собствена история и на поредицата от събития, в контекста на собствената ви природа и темперамент, в контекста на собствените ви сили и слабости, социални структури и наклонности.

Наистина, за да разберете какво прави Бог във вашия свят, вие трябва да разберете какво прави Бог в цялата вселена, в рамките на Великата Общност на живота, в която живеете. Ето защо това по-голямо разбиране е толкова важно. Когато върнете това разбиране обратно към собственото си съществуване, то започва да добавя огромна яснота към вашата природа, към вашите обстоятелства, към разбирането ви за вас и за другите хора, към вашите наклонности и към осъзнаването, че във вас съществува по-дълбока сила – сила, която да ви насочва, да ви защитава и да ви води до големи постижения в живота. В известен смисъл, вие имате нужда от разбиране на Великата Общност, за да имате най-добрата възможност да видите ясно двойствената си природа и как вашият физически живот е предназначен да служи на духовната реалност.

Докато вие и другите сте търсили убежище в разделението, за да изживеете себе си като създатели, Бог ви е дал друга цел да бъдете в проявения живот. Вие търсите разделение, но Бог ви е дал друга цел и е въплътил тази цел във вас. Защото, въпреки, че се опитвате да се отделите от Бога, вие не можете наистина да сте отделени от Бога, защото сърцевината на вашата реалност и идентичност е самото Знание, което Бог е създал, и което никога не може да бъде отделено от своя Източник.

Може би в началото това ще бъде объркващо, но щом го осъзнаете, ще стане ясно като бял ден. След като намерите отправна точка в планината на живота, откъдето да виждате отвъд дърветата, хълмовете и долините, вие ще видите ясно панорамата. Ето защо поемането по стъпките към Знанието – връщането към Знанието, придобиването на осъзнатост и изживяване на Знанието – е като изкачване на голяма планина. В началото не можете да видите нищо. Това е много объркващо. А планината изглежда малка и лесно достижима. Но това е така, защото виждате само нейното подножие и не можете да видите необятността ѝ и страхотното пътуване, което ще предприемете, за да достигнете по-високите гледни точки в нея.

Хората искат да разберат по лесния начин без да пътуват, но пътуването е всичко. Пътуването е мястото, където се научавате да бъдете силни, където целите ви стават ясни, където научавате правилните критерии за взаимоотношенията, където научавате какво можете да вземете със себе си и кой може да пътува с вас нагоре в планината, където придобивате мъдрост и перспектива, и където изяснявате собствените си намерения и разрешавате собствените си конфликти. Това е мястото, където оставяте миналия си объркан живот, живот, доминиран от социалните сили около вас и от психическата среда, в която живеете.

Не всеки може да пътува с вас до тази планина и не можете да вземете всичко със себе си. Не можете да вземете със себе си всичките си вярвания, нагласи и предположения. Защото, докато вървите, вие оставяте настрана някои неща, като в крайна сметка ви остава само онова, което е от съществено значение за вашето пътуване. Когато живеете със съществените неща, вие ще осъзнаете и ще почувствате, че животът ви е от съществено значение. По същия начин, ако обградите живота си с това, което не е от съществено значение, вие ще почувствате, че животът ви не е от съществено значение.

Следователно разбирането на Сътворението на нивото на Великата Общност дава огромна яснота на вашия живот и на изживяването на целта ви тук, в този момент, в рамките на ограничените обстоятелства на вашето съществуване. Тук се научавате да виждате разликата между това, което е различно и онова, което е едно и също, както и разликата между голямата променливост на проявения живот и уникалността, яснотата и единството на вашия вътрешен духовен живот. Тук разпознавате великата йерархия на вашия живот, където тялото ви служи на вашия ум, а умът ви служи на вашия дух.

Докато адаптирате това в опита си да бъдете в света, то изчиства много от объркването и несигурността, от конфликтите и себеотрицанието. Защото сега сте тук, за да служите на свят в нужда. Това е вашата по-голяма цел. И все пак само Знанието във вас знае каква е тази служба, къде може да бъде предоставена най-пълноценно тя, другите хора, с които ще трябва да се обедините, за да предоставите тази услуга, хората, с които ще бъдат вашите основни взаимоотношения, критериите за тези взаимоотношения и начина, по който можете да се обедините в една личност, с една по-дълбока отправна точка в себе си, вместо да бъдете личност, която е дърпана тук и там от много различни сили на убеждаване.

Само Бог знае как да ви изкупи. Само Планът, който е бил задвижен, може да ви поддържа и обедини, и да ви даде преживяването на по-велика цел. На всички индивиди в проявения живот е дадена по-голяма цел, въпреки че много малък процент от тях някога са я открили. Голяма част от това е свързано със средата, в която живеете. Ако живеете в силно структурирана и високотехнологична цивилизация, възможността за вас да изпитате и изразите Знанието, е много, много малка.

Тогава вашата учебна среда може да бъде изключително ограничаваща. И тук отново не осъзнавате голямото предимство, което имате, живеейки в свят на относителна свобода, свят, който има разнообразие от религиозни изрази и преживявания. Вие гледате недостатъците и слабостите си, но не осъзнавате, за разлика от Великата Общност, в която живеете, какви огромни сили и възможности притежавате. Може да загубите тези възможности, което рискувате да направите, когато се сблъскате с големите промени наближаващи вашата среда – голямата промяна в резултат на намаляващите ресурси, способността ви да отглеждате храна, разпределението на водата и риска от конфликт и война.

Всички тези неща ще ви покажат колко ценни са вашите предимства и колко много вие и другите сте ги пренебрегвали преди – не виждайки голямото им значение, не успявайки да разберете колко редки са те във вселена, където интелигентният живот по-често клони към еднообразие и контрол в среди, където няма свобода, среди, където възможността да откриете силата и присъствието на тези Невидими Сили във Вселената и реалността на Знанието във вас, е изключително далечна.

Времето не е проблем за Бог, но е проблем за онези, които живеят в проявената реалност. Времето тук може да се приравни със страдание. Времето, което ви е необходимо, за да се примирите с това кой и какво сте в действителност, може да се измери чрез страдание – объркване, отричане, омраза към себе си, депресия, пристрастяване и огромни грешки в живота. Вие сте на грешното място с грешните хора, които правят грешни неща – неща, които са вредни, неща, които ви връщат назад, неща, които ви задържат на място. Ако имахте някакво усещане за истинската си същност и цел, щяхте да видите колко крайно разрушително и безсмислено е това, как в крайна сметка то няма да доведе до нищо и колко лесно би било за вас, които имате тези свободи в този свят да пропилеете страхотната възможност, която имате, живеейки в нововъзникващ свят като този – където все още има свобода на лично изразяване, където има разнообразие от религиозни изяви и където възможността да получите достъп до Знанието е все още много голяма.

Шокът от научаването за живота във Великата Общност е шокът от научаването колко малко свобода съществува, колко потиснически са много нации във Вселената и колко лишено от вдъхновение е това съществуване за техните граждани. Вие все още сте изолирани в собствения си свят и не можете да оцените тези неща от вашия опит. Но вие можете да погледнете своя свят, да видите нациите, в които свободите на хората са ограничени и да разберете как това може да стане още по-екстремно в среда на Великата Общност.

Човечеството върви към изчерпване на ресурсите на своята планета. Това, което трябва да разберете е, че всяка напреднала нация във Вселената е изправена пред изчерпване на своите ресурси. Това е заплахата, която тегне над всички тях. Това е тяхното състояние. Те са генерирали технологични иновации, за да се справят с този проблем, но технологията също изисква ресурси. За да загубите вашата самодостатъчност в това отношение, вие се поставяте в много труден набор от обстоятелства, при които вашият живот и условията в които се намирате, ще бъдат контролирани от други – други, които ви осигуряват ресурсите, които не можете да си осигурите сами. Това установява нации, които са еднообразни и потиснически, и в които всеки трябва да мисли едно и също, и да прави каквото му се каже. Това е норма сред напредналите нации във Вселената, докато свободните нации, нациите, които ценят креативността и възможностите на отделния индивид, са изключително рядко срещани.

Не това е, което искате да чуете, но това е, което трябва да чуете, или няма да разберете живота отвъд вашите граници. Няма да разберете напредъка на живота. Няма да разберете трудните обстоятелства, които съществуват във Великата Общност. И няма да разберете природата и намеренията на тези, които посещават вашия свят сега, защо техните цели са такива, каквито са и това е, което ги мотивира.

Бог има по-велик План. Вие не можете да го разберете. Можете само и единствено да участвате в него. Ако участвате в него, за вас ще стане очевидно, че има План, че има по-велики Сили отвъд вашия визуален обхват, които ви помагат и че има голямо движение не само във вашия свят, но и в цялата вселена – движение към резолюция, движение към прекратяване на раздялата, движение на изкупление за откриване на опита на Знанието. Това е универсално.

Проблемите, с които се сблъсквате в този свят, са същите, с които се сблъскват индивидите във всички светове. Нуждата от свобода е потребност, която се изпитва навсякъде – свобода да мислите, свобода да действате, свобода да се движите, свобода да разпознавате собствената си вътрешна посока, свобода да следвате тази посока, свобода да създавате, свобода да откриете по-голямата си цел и да изразите тази цел – без потисничество, без осъждане и без подчинение.

Тогава не гледайте на Великата Общност като на огромен ресурс, очакващ вашето изследване. Не мислете, че това е една голяма детска площадка, където можете да отидете и да се насладите на почивка, да пътувате като туристи, да се впускате в приключения и така нататък. Всички тези мотивации показват, че не приемате живота си на сериозно и не признавате по-голямата възможност, която животът ви дава да откриете по-дълбоките си наклонности и да намерите по-голяма реализация тук.

Съдбата на целия интелигентен живот е да преоткрие Знанието и да се върне при Бог чрез служба в своите светове. Това слага край на Разделението. Защото, ако признавате, преживявате и следвате по-дълбокото Знание, това означава, че преживявате връзка с Божественото. Вие следвате Божествената воля. Бог ви говори чрез Знанието. Вие следвате това по много специфични начини, което ви кара да правите много конкретни неща, да се ангажирате с определени хора и да установявате взаимоотношения, които представляват по-висша цел в живота. Вие все още сте индивиди. Вие все още живеете в съответния ви свят. Вие все още се изправяте пред предизвикателствата на вашите обстоятелства. Вие все още сте изправени пред границите на свободата, които съществуват във вашия свят. Но сега сте свързани с нещо по-дълбоко и далеч по-задълбочено – нещо, което внася единство и яснота в живота ви и освобождаване от собствените ви вътрешни конфликти и противоречия.

След това Вселената се превръща в място, където можете да допринасяте. Тук приносът става вашият акцент, докато изпитвате по-голямо удовлетворение чрез служене и даване на другите, черпейки и давайки от този кладенец на Знанието, който ви служи, който ви храни и ви дава посока, която да следвате в живота, посока, която вие сте предназначени да следвате.

Има Присъствие с вас. Това е невидимото Присъствие. То е тук, за да ви насърчава, да ви укрепва, а не да ви управлява. Трябва да откриете Знанието, което да ви води. Тогава никаква духовна сила няма да ви управлява. Това е Знанието, което трябва да намерите и да следвате. То ви връща към вас самите. То установява вашият авторитет в живота. То ви дава сила. То ви дава сигурност. То ви дава посока. И също така, то ви свързва с вашия Източник. То ви дава основно това, от което се нуждаете като индивиди, и слага край на разделението в живота ви.

Тук гледате на физическата вселена като на временно място. Тя вече не е толкова изумителна. Тя не е толкова заплашителна. Вие сте в състояние да пътувате през нея, водени от Велика Сила, разпознавайки нейните възможности и ограничения, нейните удоволствия и трагедии, без да се изгубите в тези неща.

Може да молите Бог за много неща, за предимства и защита, но вече ви е даден най-големият дар, който Бог може да ви даде – дар, който остава да бъде открит, изживян и изразен. Ето защо Бог носи най-фундаменталната духовна практика в живота на света чрез формата на Пътя на Знанието на Великата Общност, за да практикувате това, което практикуват и другите във вселената, да развиете уменията, които расите във вселената развиват, за да получите по-дълбок резонанс и по-дълбока връзка с живота. Може би вече чувствате връзка с живота във Вселената, защото имате ориентация към Великата Общност в себе си. Това ще внесе яснота в тази връзка, ще я направи смислена, целенасочена и ще ѝ придаде голямо значение в живота ви.

Бог ви е дал свободна воля. Можете да изберете какво да следвате в живота си, въпреки че малко хора използват напълно тази свобода на избор. На повечето места във вселената, индивидите нямат или не им е дадена свобода на избор. Но те все още го имат. След като разберат, че Знанието е реалност, те ще имат избор дали да го признаят или не, дали да го следват или не, дали да изберат да го преживеят или не и дали да изразят това, което то им е дало да изразят или не.

Бог няма да ви наложи изкупление. Ето защо във Вселената няма Ден на Страшния Съд. Бог знае, че без Знанието, което да ви води, вие бихте направили глупави и често ужасни грешки. Бог знае, че без Знанието, което да ви води, животът ви би бил изпълнен с грешки и трудности, с объркване и несигурност. Това е, което е създало света, който виждате. Това е светът, в който хората живеят без осъзнаване на Знанието.

Ето защо, въпреки че имате голяма свобода в сравнение с Великата Общност, вътре в себе си, вие не сте свободни. Вие сте роби на вашите страхове. Вие сте роби на вашите желания. Вие сте роби на социалните условия и на очакванията на другите. Вие сте роби на нуждата си от одобрение. Вие сте роби на вашите фантазии и желания. Вие сте роби дори на вашите цели, които често не отразяват най-добрите ви интереси.

Това, което ви освобождава от робството, е по-велика сила, която има по-велика съдба за вас. Имате важни неща за вършене в живота. Ако не ги изпълнявате, вие ще се чувствате неспокойни и недоволни, объркани, несигурни, критични към себе си, критични към другите хора, непрекъснато ще се оплаквате и т.н. Вие сте свободни да избирате. Присъствието е с вас. Можете да изберете да го преживеете или не. Можете да изберете да се доближите до него или не. Можете да изберете да го разберете или не.

Много хора се губят в тривиални неща или в детайлите на натоварения си график. Те остават заети, така че няма да почувстват онова, което знаят, няма да се примирят със себе си, тичайки постоянно наоколо, заети, погълнати и водени, без никакво по-дълбоко усещане къде се намират или какво правят.

Всички същества живеещи в разделение във Вселената имат избор дали да продължат да живеят в разделението или да тръгнат по пътя на завръщането, да започнат пътуването към завръщане към техния Източник. Това е същината на въпроса. Отличителните черти на богословието на дадена нация, разликите между религиите, които съществуват във вашия свят и в другите светове, разликата във вярата, в представянето, разликата в поклонението или в духовната практика – това не е същността на въпроса. Това не са много важни неща. Какъв учител следвате, какъв аватар или спасител признавате, в каква версия на спасението вярвате – това не е същността на въпроса.

Онова, което ви връща при Бог, е да следвате това, което Бог е поставил във вас да следвате, а не онова, в което вярвате. Вашите вярвания или ви помагат, или ви пречат да откриете силата и присъствието на Знанието в себе си.

Групи и нации във вселената са се борили безкрайно за своите религиозни вярвания. Кой е прав? Кой е праведен? Чия версия на реалността е официалната версия на реалността? Чия вяра в Бог е по-правилна от вярата на някой друг? Всичко това са затруднения в ума, но за Духа има само едно нещо – силата и присъствието на Знанието, това, което Бог е вложил във вас и в другите, за да ви насочва и да ви води до място за принос, което е напълно естествено за вас. Това представлява задоволяването на по-дълбоката нужда на вашата душа.

Това е теологията на живота във Вселената. Тя е приложима към по-голямата схема от неща отвъд вашето въображение и говори на най-интимната част от собственото ви съществуване. Тя е едновременно огромна и неизчислима, изключително интимна и съществена за всичко, което правите. Да се ​​разпознае разликата между проявленията на религията и фундаменталната практика в Пътя на Знанието означава наистина да се отдели същността на материята от нейните форми на изразяване, да се види кое е същественото и да се противопостави то на това, което е само косвено.

Можете да практикувате Пътят на Знанието в официална религия или извън официална религия. Това е, което ви показва какво е еднакво и последователно във вселената и какво ви свързва с други форми на живот във вселената и с други членове на вашето Духовно Семейство, не всички от които са човешки същества. Това е, което ще ви позволи да общувате с други форми на живот, да ги разпознавате, да разбирате намеренията им, да различавате поведението им, да разпознавате дали са силни със Знанието или не, какво ги ръководи, какво ги мотивира и какво ги ограничава. Това е същността на вашите бъдещи комуникации с живота във Вселената и същността на вашата комуникация един с друг тук, на Земята.

Теологията на вселената всъщност е яснотата и единството на целта, на която служите с всички същества, водени от Знанието. Докато можете да различите разликата между Знанието и проявленията и творенията на ума, вие ще можете ясно да видите това. И то ще направи разликата в това как виждате себе си и вашия свят, и способността ви да се подготвите за бъдещето си във Великата Общност.