Връзката ви с Вас Самите

Както бе разкрито в предишната глава, трябва да се отделите от себе си, за да имате връзка със себе си. С други думи, трябва да сте поне двама, за да имате връзка; иначе идеята е неприложима. Връзката е среда, в която двама или повече индивида се учат да работят заедно хармонично. Те не трябва да се смятат за еднакви, но могат да се научат да намират правилният ангажимент един с друг, за да служат и да подхранват преживяването на споделената си цел.

Тъй като всъщност вие сте само един индивид, трябва да разглеждате връзката си със себе си от гледна точка на връзката с ума и тялото си. Вие имате връзка както с вашия ум, така и с вашето тяло. Това, което сте вие, не е нито вашият ум, нито вашето тяло. Умът и тялото ви не са толкова велики, колкото сте вие. Въпреки това, кои сте вие ​​трябва да бъде изживяно и изразено чрез тези превозни средства, за да може животът ви да има смисъл на света. Независимо дали го харесвате или не, вие сте в света, където трябва да бъдете.

Връзката с ума и тялото ви са основните арени, където трябва да се случи изцеление и овластяване. Това са арените за растеж и развитие. Вашата връзка с Бог не е арена за растеж, защото тя вече е напълно установена. Осъзнаването на това е твърде ограничено и въпреки това вашето съзнание ще расте, докато разширявате връзката със себе си, с другите и със света.

Вашата нужда сега е от растеж и развитие. Това е, с което трябва да се занимавате тук, на света. В крайна сметка, вие ще стигнете до мястото, където растежът и развитието не са необходими. Но това е дълъг път от точката, където сте сега, тъй като все още не сте достигнали върха на планината. Трябва да сте загрижени за това къде се намирате в тази планина, както и за условията, които ви се представят сега.

Вие имате връзка със себе си, която е преди всичко вашата връзка с вашия ума и с вашето тяло. Вашият ум е мисловен механизъм, който управлява вашето тяло. Вие сте Съществото, което управлява вашият ум. И все пак, ако сте напълно идентифицирани с вашия ум, вие няма да преживеете вашето Същество. И ако сте напълно идентифицирани с тялото си, рядко ще изпитате ума си по обективен начин.

Истинската йерархия на властта във вас е вашето Същество, вашият ум и вашето тяло. Всички те са важни. Умът е посредникът между духовното и физическото. Той може да асимилира духовното и да направлява физическото. Хората обаче се асоциират предимно със своите идеи и се грижат за физическото си оцеляване. Тук те се идентифицират с ума и с тялото си. Това прави тяхното Същество нещо, което те или изобщо не осъзнават, или нещо, което могат да разглеждат само теоретично.

Преживяването на битието е моментът, в който възниква религиозното преживяване. Това преживяване не е нито физическо, нито умствено, въпреки че може да се изрази във физическата и в умствената среда. Преживяването на Битието е необяснимо и мистериозно, също както и връзката ви с Бог. Дори изживяването на няколко момента от това преживяване може да промени живота ви, тъй като тези преживявания създават контраст между вашето Същество, вашият ум и вашето тяло. Това отваря вратата за истинския растеж и развитие.

Тялото е ограничено превозно средство. Умът, макар и много по-велик от тялото, също е ограничено средство. Ако вашето съзнание за себе си функционира само на нивото на вашия ум и вашето тяло, вие ще се изживявате като ограничени и грешащи, защото и умът, и тялото са ограничени и грешащи.

В състояние на чисто битие, което не е състояние на битие в света, вие не се нуждаете нито от ум, нито от тяло. Въпреки че това изглежда невероятно, ако се замислите, ще видите, че то е истина. Защото, ако нямате тяло, защо трябва да имате ум? Умът ви няма какво да управлява. Вашето Същество обаче има ум, който е много по-различен от ума, с който мислите. Този по-висш ум се нарича Знание. Вашето Същество знае, докато умът ви мисли и тялото ви действа.

Вашето тяло е най-временното и крехко от трите ви аспекта. То има ограничен живот, то е обзето от трудности и е направено от това, от което е направен и светът. И все пак тялото ви е абсолютно необходимо и изисква грижи и поддръжка. То е средството, чрез което светът може да комуникира с вас и вие да комуникирате със света. Ако нямахте тяло, а имахте само ум, вие бихте могли да общувате със света, но кой в ​​света би ви чул? И ако бяхте в чисто състояние на Битие, вие просто щяхте да прониквате във всичко и да общувате с всичко.

Вашето тяло няма да живее толкова дълго, колкото вашият ум. Вашият ум ще живее толкова дълго, колкото е необходимо, за да бъдете във физическата реалност. Вашето Същество живее вечно. Следователно арените на развитие са физическото и умственото, тъй като вашето Същество не може да се развива; то може само да се възстанови. Няма растеж на ниво Битие; има само рекултивация и преоткриване. Трябва да възстановите вашето Същество във физическата и в умствената среда, защото сте изпратени тук, за да направите това. Това са арените, където разединението във вас самите трябва да бъде излекувано.

Тези примери са предназначени да бъдат възможно най-прости, защото не се нуждаете от сложна философия или космология, за да разберете същността на нещата. Вие имате нужда от много проста и използваема рамка, която ви се предоставя тук. И все пак дори най-простата и използваема рамка ще изисква мислене от ваша страна, тъй като трябва да проникнете в това, което на пръв поглед може да изглежда объркващо, за да разберете какво е наистина очевидно. Това изисква правилно използване на ума и тялото ви. Това е мястото, където се получава растеж. Наистина няма духовно израстване. Вие се развивате физически и умствено, така че вашият Дух да може да блести.

Както беше казано, тялото служи на ума, а умът служи на Духа. Това е истинският ред на нещата, но това не е редът, който преживявате в момента. Редът, който преживявате в момента, е, че вашият ум служи на вашето тяло, а вашият Дух служи на вашия ум. Когато сте загрижени предимно за оцеляването и личната ви реализация, вие сте загрижени за всичко, което служи на ума и тялото. Вие ще използвате вашите взаимоотношения за тази цел и съзнателно или не ще изисквате Бог също да служи на тази цел.

В най-началните етапи на възстановяване на Знанието повечето хора се опитват да направят така, че всичко да служи на тялото: оцеляване на тялото, удобства на тялото, нужди на тялото и красота на тялото. Тук тялото е вашият най-ценен актив и вашият ум, който все още е роб на тялото, ще се опита да задоволи нуждите на тялото. И все пак това е много измамно, защото дори тук тялото служи на ума в неговите цели и планове. Защото умът е този, който иска да оцелее в света, той е този, който иска да бъде привлекателен за другите, той е този, който иска да бъде приет и да упражнява контрол над другите и над живота. Тялото всъщност не мисли. То реагира или на ума, или на околната среда. И все пак то може да отговори на Духа. Вашето тяло може да се превърне в средство за Знанието, ако служи на Духа. Това е неговото най-велико постижение и към него е насочено вашето истинско развитие.

Следователно в самото начало на еволюцията на съзнанието всичко служи на тялото. Когато започнете да осъзнавате, че просто използвате вашето тяло, за да обслужвате собствените си мотиви, вие ще видите, че тялото всъщност служи на вашия ум. Това ще ви даде по-голяма решителност в живота ви, защото вашият ум може да бъде променен. Вашият ум представлява вашите мисли, вашата воля и вашето чувство за цел. Те могат да бъдат култивирани и променени. Основните нужди на тялото на практика не могат да бъдат променени. Тялото реагира на околната среда. Ако е студено, значи то е студено. Ако е горещо, значи то е горещо. Ако е гладно, то е гладно. Ако е уморено, то е уморено. Чувството ви за самоопределение е изключително ограничено, ако тялото е вашият пълен акцент. Следователно откриването, че тялото служи на ума, представлява голямо движение във вашата еволюция. Защото вашият ум може да мисли и следователно може да се променя. И умът ви е в състояние да отговори на един по-велик ум във вас, който е вашето Знание. Умът е по-голямата арена за растеж, тъй като умът е посредникът между духовното и физическото.

Докато еволюцията на вашето съзнание продължава, вие откривате, че вашият ум е създал своя собствена цел и тази цел трябва да бъде поставена под въпрос. Ако вашата цел се основава на разграничаване от другите и лично овластяване с изключване на другите, тогава ще използвате тялото и взаимоотношенията си по разрушителен начин.

Умът е основната арена на развитие, но не е единствената арена. Защото дори в напреднали етапи на духовна реализация, тялото също претърпява самоусъвършенстване. Тук то преминава от просто средство за оцеляване до инструмент за комуникация, до място, където умът ви може да изрази нещо по-голямо.

В първия голям стадий на развитие, където се случва по-голямата част от личния растеж, вие се научавате съзнателно да привеждате тялото си в служба на ума за по-висока цел. Това не прави тялото ви роб. Това просто дава възможност на тялото ви да изрази нещо по-голямо от собствените си нужди. Тялото все още функционира като тяло. Не си мислете, че можете да направите тялото като ума, защото това е невъзможно. Хората, които смятат, че тялото е в състояние да направи всичко, което умът иска, се подготвят за някои много сериозни и гибелни разочарования. Тялото е ограничено превозно средство със собствена природа и дизайн. Неговата възможност за величие е, че може да служи на по-велика сила. Съзнателното привеждане на тялото в услуга на ума може да ги обедини в смислена и съвместима връзка.

Вторият голям етап на развитие е привеждането на ума в служба на Духа или на Знанието. Защото, подобно на тялото, умът може да има трайно значение и истински потенциал само в израза на Великата Сила. В крайна сметка, за да изпълните нуждата си да бъдете в света, тялото и умът ви трябва да бъдат в правилна връзка с вашия Дух. Тогава вашият Дух може да даде своя принос чрез тези превозни средства и животът ви може да стане завършен и осъществен. Това прави възможно истинското щастие.

Вашият ум оцелява отвъд живота ви във физическата реалност. И все пак, когато вече не сте във физическата реалност, вие нямате нужда дори от ум. Това може да събуди страх и да изглежда като голяма загуба за вас в този момент, тъй като вие сте толкова идентифицирани с вашите мисли, че смятате, че вие ​​сте вашият ум. Дори идеята, че вашето физическо тяло вече няма да е необходимо, може да бъде страшна, защото мислите за себе си като за тяло. И все пак тялото и умът ви са временни превозни средства. Вашето тяло ви служи, докато сте на света, а вашият ум ви служи, докато сте във физическата реалност.

Когато преодолеете тези сфери, вие превъзхождате тези превозни средства без загуба или жертва от какъвто и да е вид. Всъщност, да ги държите извън тяхната полезност би се превърнало в голямо ограничение и задържане. Вие ще почувствате, че свободата ви е накърнена и това ще създаде негативна реакция във вас. И все пак, докато сте тук, трябва да цените високо физическото си тяло, защото то е предназначено да бъде средство за комуникация в света. Трябва да цените високо ума си, защото той е средство за величие в света. Така може да се каже, че малкото служи на великото и това придава на малкото цялото значение, което то притежава.

Учениците на Знанието са в процес на привеждане на своето тяло в служба на своя ум и своят ум в служба на Знанието или на Битието. Те правят това със смирение, защото осъзнават ограниченията на техните физически и умствени превозни средства. Но те също правят това с разбирането, че величието и пълната признателност се пораждат, когато умът и тялото са приведени в служба на Знанието. Тук няма робство; има само правилна и смислена връзка във вас самите.

Това, което ви позволява да откриете вашата истинска цел, смисъл и посока в живота, е способността ви да представлявате Великата Сила, която ви е изпратила на света. Това, което дава на вашето тяло цел, смисъл и посока, е неговата служба на вашия ум. Това, което дава на вашия ум цел, смисъл и насока, е неговата служба на вашето Същество. Това, което дава на вашето Същество цел, смисъл и посока, е неговата служба на Бог. И това, което дава на Бог цел, смисъл и посока, е Божието изразяване чрез всички неща, които могат да изразят Бога.

Това по-голямо разбиране ще събуди безпокойство във вас само ако объркате реда на отношенията със себе си. Вие ще продължите да искате Бог да служи на вашия ум, докато умът ви иска да служи на вашето тяло. И все пак този ред трябва да се обърне, защото, за да може вашият ум да служи на вашето тяло, умът ви трябва да стане толкова слаб и податлив на грешки, колкото и вашето тяло. И ако искате Бог да служи на вашия ум, който служи на вашето тяло, тогава Бог също ще изглежда слаб и ограничен. Тогава Бог изглежда глупав, жесток и слаб. Тялото може да изглежда глупаво, жестоко и слабо. И все пак тялото може да бъде глупаво, жестоко и слабо, само, ако обслужва тези мотиви в ума. Защото тялото само по себе си без ума дори не съществува. Безсмислено е. То е просто маса от органичен материал. Това, което дава живот на вашето тяло, е вашият ум; това, което дава живот на вашия ум, е вашето Същество.

Животът в света изглежда като движение на физически неща, защото светът е физическа реалност. Това, което мотивира животът в света, е умът зад физическите неща. Това, което мотивира умът, е Съществото, което прониква във всичко. Ако мислите за живота по този начин, вие ще започнете да виждате истинската връзка между вашето тяло, вашият ум и вашето Същество.

В този момент вашият ум все още служи на вашето тяло, защото вие сте загрижени за вашето оцеляване, за това да бъдете харесвани и да изглеждате добре. Да изглеждате добре също е свързано с оцеляването, защото оцеляването е не само да продължите да дишате, но и да придобиете сигурност и смисъл чрез общуване с другите. Тук може да се каже, че в живота има само две неща: има Знание и да изглеждате добре. Голяма част от вашето мислене е да изглеждате добре, за да можете да компенсирате болката, вината и безпокойството си. Това ви кара да искате тялото ви да изглежда добре, така че да може да бъде прието от други умове в тела, които се занимават със същата дейност.

Тук умът използва тялото, за да компенсира собствената си несигурност. Как може умът да бъде несигурен, освен ако не е отделен от своя Източник? Тук умът се отделя от Великата Сила. И все пак, когато връзката ви с Бог стане по-реална и очевидна за вас и когато можете да я изживеете по-пълно, чувството ви за разединение, което е основната причина за вашата вина, за вашия страх и за вашата несигурност, ще бъде изтрито. В крайна сметка то ще изчезне завинаги.

Освобождението от вината, страхът и несигурността ще изисква ново използване на тялото и ума. Ще се случи ново използване на тялото, тъй като мислите ви се пренасочват, така че да могат да изразят Знанието във вас. Вие може да се идентифицирате с вашите мисли и да си мислите, че ​​сте вашият ум, но фактът, че можете да поддържате връзка със себе си, означава, че е невъзможно вашият ум да сте вие. Може да кажете, че той е част от вас и това донякъде е точно, но там все пак съществува връзка. Има нещо по-велико от вашия ум и това нещо сте вие.

За да имате правилната връзка с ума и тялото си, вие трябва да осъзнаете както ограниченията на вашия ум и вашето тяло, така и големите предимства, които те предоставят за вас. Вашето тяло е прекрасно превозно средство и прекрасен механизъм. Това, което то може да направи и изрази, е невероятно. То напълно заслужава вашата грижа и развитие, не само да изглеждате добре, но и да функционирате като средство за комуникация. Умът, когато не е доминиран от страх за своето физическо и социално оцеляване, ще иска само да използва тялото, за да изрази себе си. Ето какво имат предвид хората, когато говорят за творчество. Творчеството е мястото, където тялото се използва като средство за комуникация за ума. И все пак това, което придава на ума цялото му значение като средство за комуникация, е неговата служба на една по-голяма сила. Защото умът е посредник между духовното и физическото. Посредникът е нещо, чрез което силата от едно ниво дава сила на друго ниво. Докато силата преминава през ума ви, тя се изразява на света чрез вашето тяло.

Хората може да вярват, че създават, но всъщност те само предават. Вашият ум има власт над тялото ви, но само до определена степен. Тялото не може да господства над ума, освен ако умът не се е отказал от своята власт. Защото вашият ум ще съществува извън вашето тяло. Дори тялото ви да загине, умът ще продължи с акцент върху живота си във физическата реалност. И все пак умът също е временен, тъй като съзнателно или не той служи на Духа.

Подобно на вашето тяло, вашият ум също е един прекрасен инструмент. Той има много по-големи възможности и способности от вашето тяло. Той е много по-голямо превозно средство. Всъщност, в сравнение с тялото ви, вашият ум изглежда почти като Бог. Защото силата отгоре винаги изглежда като Бог за силата отдолу. Когато започнете да гледате на ума си обективно, той ще изглежда като Бог в сравнение с тялото ви. Това е, когато хората говорят за ума като за Бог или го мислят за подобен на Бога. Но самият ум е само един посредник. Той става Божествен в служба на Божественото. Тъй като вашето тяло служи на вашия ум, то също ще стане Божествено, докато служи на Божественото.

Ако умът ви не служи на Божественото, тогава той се опитва да служи на собствените си идеи, защото във вселената има само Бог и индивидуално въображение. Индивидуалното въображение поднася нереални идеи. Индивидуалното въображение е временно мислене без основа. Това не означава, че въображението е лошо, а само че с него се злоупотребява. Нищо във вас не е лошо; само се злоупотребява с нещо. Тялото не е лошо; то е неутрално. Стойността му се определя от това за какво служи. Ако служи само на въображението на ума, то ще бъде хаотично, разрушително и разочароващо. И все пак, ако служи на Божественото, тялото ви става Божествено в своята служба.

Когато започнете да се отваряте и да култивирате вашето съзнание за Знанието, което е вашата духовна сила, вие все повече ще виждате ума си като среда и това ще даде на ума ви много по-голям диапазон на изразяване и разбиране. Това ще се случи в контекста на вашите взаимоотношения, тъй като вашите взаимоотношения са арената, където растежът се очаква, осъществява и реализира. Посланието в тази книга е предимно за Знанието и взаимоотношенията. В началото може да изглежда, че Знанието е вашата цел, а взаимоотношенията са средството. И все пак в крайна сметка истинските взаимоотношения са целта, а Знанието е средството.

Ще можете да обичате тялото си, когато то наистина служи на ума ви. Не можете да обичате тялото си, ако то служи на вашето въображение, защото тук неговото обслужване ще ви донесе болка, раздор и объркване. И все пак, вие ще можете да обичате тялото си, когато то служи на ума ви, и ще обичате ума си, когато той служи на Бог. Можете да обичате истински само нещо, което служи на самата Любов. Можете да се доверите само на нещо, което служи на това и което е неизменно. Ще бъдете в мир с тялото си, когато то изразява истинската ви цел да сте тук. И ще бъдете спокойни в ума си, когато той се е отдал в служба на Великата Сила чрез Знанието във вас.

Любовта към вас самите е резултат от изразяването на самата Любов. Не можете да обичате себе си отделно от това. Не можете да обичате себе си в разединено състояние. Всичко, което можете да направите, е да се опитате да приемете вашите увреждания и объркване с възможно най-голямо състрадание. Любовта е резултат от преживяване на афинитет и вие не можете да изпитате афинитет със себе си, ако сте отделени от самия живот. Следователно, за да бъде възстановена истинската любов, трябва да се възстанови истинската връзка.

Тук не се отказвате от вашата индивидуалност. Вместо това, вашата индивидуалност получава ново значение, цел и посока в служба на Духа или Знанието. Вие все още сте отделна точка на осъзнаване, но сега сте обичани и хранени от самото осъзнаване. Тук вашите конфликти ще започнат да се изтриват и опитът ви от живота ще се засили.

Повечето хора са изключително загрижени за загубата на своята индивидуалност. Това е резултат от това, че техният ум служи на тялото им, тъй като телата са много по-различни едно от друго, отколкото умовете. Ако вашето тяло служи на вашия ум и вие сте наясно с това и пренасочвате обслужването му според Знанието, вие ще изпитате много по-малко раздяла и ще осъзнаете, че вашата индивидуалност съществува, за да можете да дадете нещо специално на света. Това е моментът, когато вашата индивидуалност се превръща в източник на радост, вместо в източник на болка и конфликт.

Какво е егото, ако не опит да се поддържа ума в служба на тялото? Това наказва тялото и разпъва ума. Да обърне тази разрушителна подредба е първата Божия цел. Защото първата цел на Бог е да ви освободи от собствените ви конфликти, така че да можете да изразите по-голямата цел, която ви е довела в света.

Много по-трудно е да се види разделението между умовете, защото умовете не са разделени. Това, което обединява умовете, е служенето на Великата Сила, тъй като Великата Сила е една. Ако умът обслужва собствените си идеи и кара тялото да бъде роб на това, ще има голямо объркване и конфликт, и нищо няма да е ясно и просто. Въпреки това, когато умът служи на Битието, той се научава как да се ангажира конструктивно и хармонично във взаимоотношенията с другите. Тогава ще разберете с кого трябва да бъдете и какво трябва да бъде естеството на вашето включване. Това ще ви освободи от други принуди и желания, които не представляват Знанието. Защото принудите и желанията се пораждат от страха от загубата и раздялата. Този страх изглежда постоянно присъстващ, защото опитите ви да запазите вашето разединение са изключително трудни и много страшни, защото животът винаги подкопава опита ви за раздяла и застрашава оцеляването ви.

Когато вашият ум започне да служи на Духа, той все повече ще знае какво да прави и ще се научи как да управлява себе си във взаимоотношенията. Той ще се научи как да разпознава другите и техните мотиви. Това ще ви отведе до тези хора, които са от съществено значение за вашата цел и напредък, и ще ви отдалечи от разделящите ви ангажименти с онези, които не са. Това ще излекува нуждата от болка и ще повиши способността ви за радост.

Следователно е необходимо да се занимавате с връзката ви с вас самите, която е преди всичко връзката ви с вашия ум и с вашето тяло. Независимо дали в момента сте в интимна връзка с някой или не, отношенията ви с другите могат да отразяват само състоянието на връзката ви със себе си. И все пак връзката ви с другите е арената, където връзката ви със себе си може да намери своя истински израз.