Както бе разкрито на
Маршал Виан Самърс
на 25 май 1993г.
в Боулдър, Колорадо
Каквото четете в този текст е копие на оригиналния глас на Ангелското Съсловие говорещ чрез Месията Маршал Виан Самърс.
Тук,оригиналната комуникация от Бог, която съществува извън думите,е преведена на човешки език и разбиране от Ангелското Съсловие което наблюдава света. След това Ангелското Съсловие предава Божието Съобщение чрез Месията, което след това е записано и направено във вид възможен за представяне на хората.
В този забележителен процес, Гласа на Откровенията говори отново. Словото и Звука са на света. Вие бихте могли да сте получател на този дар на Откровението и бихте могли да получите неговото уникалното Съобщение за вас и за вашия живот.
Постоянството е много важна способност, но както всички важни способности, така и тази трябва да има своето правилно приложение и да се разбира в рамките на една по-широка схема от неща – по-широк контекст. Вземете дори най-добродетелната способност, разграничете я от някоя важна цел и тя се превръща в анормална форма на поведение, проблем за разрешаване, по-скоро отговорност, отколкото предимство.
Научаването на Пътя на Знанието на Великата Общност отнема много години. За това се изисква постоянство. Нужно е да останете с Пътя и да го практикувате, по начина, по който е даден. Това изисква да продължите да се движите през етапите на развитие както вътрешно, така и външно, така че гледната точка на Великата Общност да може да бъде насърчена във вас. Това представлява по-голяма гледна точка към живота, по-голямо признание на вашите способности и приложение в света около вас. Но ако промените учебната програма, вие няма да научите нищо. Ако не останете с Пътя, няма да научите нищо.
В Пътя на Знанието е много важно да продължите и да завършите това, което сте започнали. Ако отидете твърде далеч и след това се откажете, става много трудно. Това е като да следвате малък пешеходен мост през голяма пропаст на земята. Ако започнете да го преминавате, трябва да бъдете решени да стигнете до другата страна. Не изминавайте половината или три четвърти от пътя и не казвайте: „Мисля, че това е достатъчно!“ Трябва да продължите. Това изисква постоянство.
Ще достигнете няколко прага, където ще искате да се откажете. Ще имате някои обезсърчаващи моменти. Ще имате празни моменти. Ще имате моменти, в които изобщо няма да знаете защо правите това. Ще имате моменти, в които ще изпитвате непреодолима нужда да живеете нормален живот, да имате прости неща и да не поемате толкова трудни и на пръв поглед необясними търсения. Ще имате моменти, когато ще си мислите, че нещо друго изглежда много по-вълнуващо и привлекателно, и може да си помислите, че това нещо ще ви отведе до желаната цел много по-бързо. Така ще се откажете да бъдете напреднали ученици тук, за да станете начинаещи ученици някъде другаде. Ще има моменти, когато ще смятате, че това начинание не си струва. Ще има моменти, когато ще си мислите, че не можете да го осъществите. Ще има моменти, когато ще се съмнявате, че Пътят ще ви отведе там, където наистина искате да отидете.
Всички тези преживявания могат да се очакват. Тук не просто научавате нова информация. Вие не просто добавяте повече идеи и прозрения към вашата колекция от идеи и прозрения. Вие не просто добавяте нови интересни преживявания към вашата колекция от интересни преживявания. Вие предприемате голям преход – преход от ограничена перспектива към по-голяма перспектива, от живот, доминиран от личния ви ум, към живот, който е слят и обединен със Знанието. Вие предприемате страхотно пътуване от затваряне в собствената си индивидуалност до използването ѝ, за да изразите една по-голяма реалност.
Това е най-великото пътуване. Дори да пътувате по света отново и отново, вие няма да осъществите толкова страхотно пътуване като това. Това е пътуване, което ви задълбочава и разширява вашето възприятие. Това е пътуване, което променя вашите приоритети и ценности, просто защото е естествено те да се променят. Това е пътуване, което ви отвежда отвъд онова, което сте мислили, че сте и за което сте мислили, че сте тук. Докато преминавате през отделните прагове, вие ще преминете през времена на несигурност и объркване, както и през времена на преориентиране и повторно интегриране.
За да продължите, вие трябва да упорствате. Упорствате, когато ви се иска и когато не ви се иска, когато сте щастливи и когато сте тъжни, когато сте насърчени и когато сте обезсърчени, когато сте сигурни и когато не сте уверени. Някои ще се откажат по пътя, защото не могат да се разграничат от своите идеи и чувства. И все пак вие упорствате, защото Знанието ви държи. Тук сте силни със Знанието и Знанието е силно във вас. Други може да отпаднат, защото трябва да отидат някъде другаде. Те просто минават. Но ако този Път е предназначен за вас, вие трябва да упорствате. Как да разберете дали е предназначен за вас? Ще разберете, защото знаете, че трябва да упорствате. Вие му се отдавате и не се предавате. Вие му се отдавате. Има много голяма разлика.
Защо постоянството е толкова трудно? Защото човешките същества все още не са развили достатъчно умствена сила. Освен ако не са изправени пред неблагоприятни условия, повечето хора търсят онова, което е лесно и удобно. Само отделни индивиди се издигат над това ниво и излизат отвъд границите на човешкото поведение.
Никой не ви кара насила да осъществите тази подготовка и да предприемете това пътуване. Вие не го правите за оцеляване. Нещо по-голямо ви движи. Това е важно и трябва да останете с него.
На постоянството не се вярва, защото хората са се отдали на неща с малка или никаква стойност. Те са се ангажирали с взаимоотношения, които никога не биха могли да проработят – взаимоотношения с хора, взаимоотношения с дейности, взаимоотношения с места и каузи. И така, за да се предпазят от това да бъдат заблудени за пореден път или от изказване на нежелана декларация, те участват много условно. Те казват: „Ами, ще остана с това, докато ми се стори правилно“, или „Ще остана с това, докато имам време“, или „Ще остана с това, докато намеря връзка.” Това не е постоянство. Вие трябва да осъществите пътуването.
Не мислете, че ако пътуването е предназначено за вас, то ще бъде лесно и няма да имате моменти на големи конфликти. Не си мислете, че ако е предназначено за вас, ще можете да преминете през праговете без големи усилия и решителност. Не мислете, че ако е предназначено за вас, няма да имате моменти на големи опасения и съмнения. Как ще разберете дали пътуването е подходящо за вас? Ще разберете, защото ще знаете и когато Знанието стане по-силно във вас, вие ще можете да продължите оттам, откъдето са тръгнали другите.
В днешно време има популярна представа, че винаги сте точно там, където трябва и винаги правите това, което трябва да правите. Това е нелепо. Колко жалко е да се мисли по този начин. Това ви лишава от вашата отговорност и ви заслепява за факта, че можете да направите тежки и сериозни грешки и да пропуснете възможности за обновяване на живота. Хората си мислят такива неща, когато не искат да работят и да отдадат себе си.
Трябва да знаете и да научите разликата между правилно и неправилно. Между тях има съществена разлика. Не приемайте живота си за даденост. Вие сте капитани на вашия кораб, докато плавате в тези води. Трябва да поемете отговорност, да станете ефективни и да се научите да бъдете лидери на вашия ум и на вашите емоции, а не техни жертви или пленници. Не знаете посоката в която плавате и не знаете какъв е товара на вашия кораб, но трябва да сте капитани на палубата, преговаряйки с променящите се обстоятелства в живота ви, с удоволствията и изпитанията, които изникват по време на вашето пътуване.
Не мислете, че винаги сте на правилното място и винаги правите правилните неща. Ако това беше така, вашият свят щеше да е много по-различен от това, което е днес. Можете да пропуснете страхотни възможности. Те няма да се появят отново. Не се успокоявайте и не си мислете: „А, този път не го разбрах. Ще го направя следващия път.“ Може да няма следващ път. Не бъдете небрежни към нещата, които ще определят живота ви. И не мислете, че Знанието все още ви води. Не мислете, че Знанието определя всичко, което правите, защото вие не сте майстори и не сте изкусни. Не приемайте за даденост неща, които изискват сериозни решения и самоопределение. Не си позволявайте това бягство или няма да бъдете силни и ефективни в живота и няма да осъзнаете собствените си отговорности.
Хората около вас правят сериозни грешки. Понякога те правят една и съща грешка от много дълго време. Това е прахосничество. Човечеството пропилява огромните си възможности и присъщите си умения. То трябва да се научи на сътрудничество и да стане вътрешно насочено и отговорно. Тази възможност се пропилява. Изправете се пред нея. Тя е истинска. Не оправдавайте нито себе си, нито другите. Тези, които променят света и откриват важни неща, са се потрудили не за удоволствие, комфорт или самодоволство, а за нещо друго. Те са упорствали там, където другите са се отказали. Те са останали с едно нещо, докато други са пазарували някъде другаде. Те са напредвали, докато другите са били начинаещи в нещо друго. Те са съсредоточили живота си, докато другите са се объркали.
Вярно е, че сте се опитвали да се отдадете на неща, които никога не са били предназначени за вас. Необходимо е да се научи това. Вярно е, че сте се опитвали да се ангажирате с хора и ситуации, и това не се е получило. Това е вярно. Това може да се случи отново, но вие трябва да разберете какво се случва.
Не си позволявайте да мислите, че нямате нужда от други, че не се нуждаете от божествена помощ и че нямате нужда от образование, растеж и развитие. Ако сте мързеливи тук, животът ще ви подмине и ще живеете с чувство на неудовлетвореност, което нищо няма да може да облекчи. Ето защо ние правим много сериозно изявление в тази посока. Ние искаме да сте сериозни, като го чуете и му отговорите.
Животът не е случаен. Животът има големи намерения и интензивност. Животът е жизненоважен. Той е ангажимент. Той е пълна ангажираност. Той не е стоене и гледане от далеч. Вижте растенията и животните във вашия свят. Не са ли те напълно отдадени на ситуацията? Не са ли те уязвими? Не са ли те напълно въвлечени? Дали прекарват живота си мислейки: „Не съм сигурен, че трябва да правя това. Не съм сигурен, че искам да направя онова. Не знам какво искам. Какво искам аз?“ Те не са изгубени в тези разговори. Те са навън в света и живеят в процеса, наречен живот.
Животът ви призовава да възстановите връзката си с него. Знанието ще ви отведе до живота, защото това е част от целта на Знанието. Но Знанието не е тук, само, за да ви ангажира отново с живота, то е тук, за да даде нещо на живота, нещо, което животът не може да ви даде. Вие сте тук, за да дадете това, което сте донесли от Древния си Дом. Това е набор от конкретни задачи, които трябва да бъдат изпълнени с определени хора за конкретни цели. Не мислете, че ще станете духовни учители, еманципатори или инициатори. Това се случва изключително рядко. Не. Истинският смисъл идва от ангажирането с неща, които са много специфични и често доста светски. Разликата е в интензивността, с която сте ангажирани. Това е разликата.
Намирането и изпълнението на вашата по-голяма цел със сигурност ще изисква постоянство. Лесно е да се откажете и винаги има основателни причини за това. Винаги е облекчение да се откажете, поне за кратко. Никой не обича да работи твърде много, но какво значи твърде много? Не са ли необходими повече усилия и енергия, за да поддържате своето объркване и двусмислие, отколкото да се посветите изцяло на нещо? Цената на раздвоението е ужасна. Това води до психически и физически заболявания. Това води до невъзможност за поддържане на връзка и ефективна комуникация. Това задушава сигурността, креативността и способностите на хората. И въпреки това раздвоението се избира отново и отново, защото изглежда удобно и познато.
Ако искате да научите Пътят на Знанието на Великата Общност, вие трябва да упорствате, а не просто да напреднете малко и да кажете: „Ами, това е достатъчно далече.“ Не напредвайте малко и не казвайте: „Ами, просто исках да го изпробвам.“ Няма да научите Пътят на Знанието, ако просто го изпробвате. Няма дори да разберете какво представлява той. Понякога хората изучават малка част от Пътя на Знанието и си мислят: „Ами, това е свързано с интуицията. Знам всичко за нея. Тук не става дума за интуиция. Това е все едно да кажете, че понеже можете да си тананикате някаква мелодия, вие сте майстори музиканти. Това е все едно да кажете, че понеже можете да нарисувате лице с молив, вие сте страхотни художници. Изживяването на интуицията е малко в сравнение с живота по Пътя на Знанието.
Постоянството изисква отворен ум и желание да живеете без фиксирани вярвания, защото докато преминавате през праговете на обучението, вие ще надхвърлите предишните си идеи и предположения. Вие ще преминете през периоди на объркване, в които няма да сте съвсем сигурни кои сте или какво правите. Мислили сте, че знаете, но някак си това, което сте мислили, вече не е подходящо. Всичко изглежда твърде ограничено и малко. Сега навлизате в нова територия и не сте сигурни какво означава това. Вие дори не сте сигурни дали е добре да го направите.
Преминаването от фиксирана човешка гледна точка към перспективата на Великата Общност представлява огромна експанзия. Това изисква повече усилия, повече последователност и повече решителност, отколкото посрещането дори на нормален набор от предизвикателства. Но хората искат страхотни неща. Те искат великолепни връзки, те искат напълно удовлетворяващи кариери, те искат духовна мъдрост и голяма вътрешна сигурност. Казваме, че е много добре да искате тези неща, но какво сте готови да дадете за тях? Тук не можете да се пазарите. Тук не получавате продажната цена. Не получавате Мъдрост на половин цена. Тук не купувате и не получавате безплатно. Трябва да дадете това, което е необходимо, колкото и много да е то. Знанието и мъдростта не са евтини. Въпреки че нямат цена, те изискват голямо и последователно участие. Не можете да отидете на семинар и да си тръгнете като мъже или жени на Знанието.
Трябва да се отдадете на нещо. Знанието ще ви помогне да изберете. Не се отдавайте на нещо, за да се докажете на себе си. Не забравяйте, че не правите това от собствена значимост. Ако няма на какво да се отдадете в този момент, тогава не се отдавайте на нищо. Бъдете готови да отдадете себе си. Ако вървите през живота и не се раздавате, вие ще бъдете като един неотворен пакет. Ще бъдете като растение, което никога не е цъфтяло. Вие никога няма да отдадете вашето семе, вашият дар, вашият аромат или вашата красота на света.
Вие сте дошли на света, за да давате. Но първо трябва да научите за света и след това да научите за вашия дар. Вие сте прекарали детството и юношеството си в учене да се превърнете във функционално човешко същество. Много хора не постигат това, знаете ли. Но ако се превърнете във функционално човешко същество, вие можете да започнете следващото велико образование в живота, което е да научите за целта, смисъла и посоката. Ако вашата цел, смисъл и посока са предопределени да ви отведат отвъд човешката гледна точка и човешките ограничения, тогава трябва да учите Пътят на Знанието на Великата Общност.
Пътят на Знанието е даден. Дадени са ви и Стъпките към Знанието. Трябва да ги следвате, не сляпо или глупаво, а мъдро, със съзнание и проницателност. Ако спрете да се изкачвате, вие няма да изкачите планината. Там няма асансьори или хеликоптери, които да ви отведат до върха. Ангелите не слизат на планината, за да ви издигнат. Вие трябва да осъществите пътуването. Пътуването е всичко. Пътуването е мястото, където се отдават вашите подаръци. Пътуването е мястото, където се откриват вашите дарби. Пътуването е мястото, където ставате по-силни и по-мъдри, по-прощаващи и по-състрадателни. Вие сте дошли на света, за да осъществите това пътуване. Ако не успеете, вие сте пропилели пътуването си, факт, върху който ще трябва да се замислите, когато си тръгнете от тук.
Искаме да намерите живот на задоволство и удовлетворение. Искаме в живота ви да цъфти истинско щастие. Това не е нещо, което просто ви се дава. Вие трябва да го постигнете. Трябва да му направите място. Трябва да изградите основа за него, или то ще остане само един велик идеал, винаги намиращ се извън обсега ви.
Докато се изкачвате по планината на живота, вие виждате повече и знаете повече. Вие започвате да разбирате разположението на земята. Вие разбирате трудностите зад вас. Вие виждате къде са ви отвели те и разбирате тяхната стойност и значението им за вашето пътуване. Вие не знаете какво ви предстои, но докато продължавате по пътя, вие научавате повече за това как да изкачите планината на живота. Ако се откажете или напуснете, вие оставате там, където сте. Това добре ли е? Ами, трябва да си отговорите сами на този въпрос. Аз не мога да ви дам отговор.
Когато упорствате в едно начинание, което представлява опит за установяване на собствената ви значимост – опит да бъдете, да правите или да имате нещо, което не е предназначено за вас – вие можете да се привържете много към това начинание. Можете да защитите и поддържате тази привързаност с голяма интензивност и отдаденост. Но това не е ангажимент, защото когато се ангажирате с нещо, което не е обречено на успех, вие само се преструвате на ангажирани. Например, ако сте във връзка с друг човек, но той не е обвързан с вас, е лесно да поемете ангажимент от ваша страна. Не е нужно да се отказвате от нищо. Не е нужно да изгаряте никакви мостове в живота си. Вие се отдавате на нещо, което няма да работи, така че какво е било отдадено? Това е лесно. Но да се отдадете на нещо, което ще процъфтява и расте, това е важно. Да се отдадете на нещо, което има истинска основа, истинска стойност и реална възможност за успех, това ще ви промени. Това ще ви отведе напред в живота. Това ще ви покаже как да изкачите планината на живота. То не е толкова лесно.
Има моменти, когато трябва да се откажете от неща, които някога са имали смисъл, но са изчерпали своята стойност. Не упорствайте повече с тях. Това не е в противоречие с онова, което казах. Взаимоотношенията и участията съществуват на всички етапи в изучаването на Пътя на Знанието. Някои взаимоотношения ще останат с вас през целия път; повечето от тях няма. Не упорствайте, когато посоката се промени. При изкачването на планината на живота, пътеката се извива на зигзаг, теренът се променя. Някои части са стръмни, други не, въпреки че всички водят нагоре. Не се оплитайте в определен начин на мислене. Не се захващайте с един човек и една ситуация, защото те ще се променят и вие трябва да се научите да се променяте с тях.
По пътя обаче, вие ще срещнете хора, които са предопределени да предприемат голямото пътуване с вас – през целия път. Упорствайте, но бъдете внимателни, защото те могат и да не успеят да продължат. Ако случаят е такъв, ще трябва да продължите без тях, колкото и трудно или пагубно да изглежда това.
Някои неща ще изискват голяма решителност, но само за кратко. Други неща ще изискват голяма решителност на постоянна основа. Знанието е вашият водач, но за да бъде Знанието ваш водач, вие трябва да станете силни със Знанието. Трябва да станете отворени към Знанието и способни да го следвате и да разпознавате неговото движение и посока. Това не са прости неща. Не можете просто да приемете, че имате способност. Трябва да спечелите тази способност. Възможно е да си представите, че можете да направите това, което прави един велик артист или спортист, но в действителност не сте развили необходимите умения за това. Същото е и с Пътя на Знанието. Можете да си представите, че живеете живот на Знанието. Можете да си представите, че извършвате правилните неща, но това е само плод на вашето въображение.
Ако очите ви са отворени, ако умът ви е отворен, ако сърцето ви е отворено, тогава ще намерите своя път. Ще направите някои грешки. Това е гарантирано. Но няма да упорствате в грешките си и няма да ги повтаряте до безкрай. Те ще ви направят по-силни, по-проницателни, по-способни и по-състрадателни към другите. Не се отказвайте, ако правите грешки. Правенето на грешки е част от пътуването. Не упорствайте в грешките си и не ги защитавайте. Не казвайте, че грешките ви са идеални за вас, защото всъщност може да сте страдали много за тях. Приемете ги. Възползвайте се от тях, но не ги величайте и не ги оправдавайте.
Създадохме една страхотна цел за учениците на Знанието. Представили сме изключителна подготовка и учебна програма за обучение. Представихме нова традиция на обучение и духовност. Представили сме всичко, от което се нуждаете. Животът ще ви даде връзки и възможности, но вие сте тези, които трябва да се захванете с работа. И работата ви няма да е кратка. Тя ще продължи и ще бъде добра работа. Това ще бъде вид работа, която създава всички ваши аспекти. Това е работа, която лекува раните и свързва частите от вас, които са се откъснали. Това е вид работа, която ви възстановява, обновява и укрепва. Това е вид работа, за която трябва да бъдете постоянни.
Вие се явявате за Знанието. Явявате се за тренировката си. Вие се отдавате на подготовката – днес, утре и вдругиден. Вие не базирате участието си на това дали имате голям опит. Вие базирате участието си на нещо по-дълбоко и по-последователно. Вие вървите напред и Знанието става все по-силно. Ако се обърнете, ще трябва да се върнете в началото някъде другаде.
Ако тази подготовка е подходяща за вас, вие ще го разберете. В началото чувството ви за това може да бъде много слабо и колебливо. Но докато продължавате напред, то ще става все по-силно и по-силно. И тъй като чувството ви за ангажираност и решителност е освободено от лични амбиции и от нуждата от собствена значимост, тогава вашата ангажираност и решителност ще имат сила, която ще бъде с вас и на която можете да разчитате като основа за живот и напредък в живота. Всичко това е възможно за вас, ако сте постоянни. Вие ще достигнете целта си, ако продължите. Ако позволите на пътуването да бъде това, което е, вместо да се опитвате да определите какво трябва да бъде, тогава няма да загубите пътя си в живота. Тогава няма да се опитвате да използвате преки пътища, които в крайна сметка губят времето и енергията ви и не ви водят до никъде.
Вие поемате по пътя. Вие следвате пътя. Вие упорствате по пътя. И вие научавате пътя. Така можете да помогнете и на другите, които изостават от вас. Така можете да насърчавате и вдъхновявате онези, които са паднали отстрани на пътя. Така можете да проявите състрадание към онези, които са се отказали и са тръгнали обратно.
Вие сте дошли на света, за да осъществите едно пътуване. Вашето пътуване е вашият дар и през цялото време на пътуването, вие давате онези неща, които са ваши за даване – неща, които никога не сте възнамерявали да дадете, както и неща, които никога не сте знаели, че трябва да дадете. Ако упорствате, други ще ви последват. Те ще ви държат в полезрението си, а вие ще ги насърчавате да продължават напред. Има и такива, които ви изпреварват, които са упорити, и които ви карат да вървите напред. Когато имате такива взаимоотношения, тогава имате и по-голяма отговорност в живота отвъд вашите собствени искания и променящи се желания. Тук дължите на другите упоритост толкова, колкото и на себе си. Това е началото на истинска сила и решителност. Това е началото на изучаването на по-велик път. Вашите взаимоотношения и нуждите на света ще ви подтикнат да положите големи усилия, за да се отдадете по-пълно, отколкото някога бихте се отдали само за вашите собствени цели. Празнуваме това страхотно пътуване, защото то е голяма мярка за истина, която ще измери щастието и значението за вас.
Помислете за онези неща, с които сте останали и на които сте се посветили, местата, от които не сте се отказали. Помислете какво сте придобили и развили по отношение на вашия опит и образование в резултат на това постоянство. Сега ви очаква по-добро образование. То ви е дадено от Създателя. Но никой не ви заставя да го правите насила. Вие не го правите, за да получите по-добра работа или да спечелите повече пари. Вие го правите за по-висшата цел. И докато отговаряте, тази по-голяма цел ще стане по-силна и по-очевидна във вас.
Вие изучавате Пътят на Знанието, защото трябва, а не защото има някакво голямо обещание в края. С по-голяма мотивация, която не зависи от вашите амбиции, чувства, променящи се нагласи, идеи или преобладаващи вярвания в света, вие ще имате сила, която светът не притежава. Вие ще имате сигурност, която светът не притежава. Това е доказателство за Знанието. Това е по-голямото семе на истината, което расте във вас сега. Семето на истината покълва; то се разпространява сега. Ако го подхранвате, то ще израсне и ще се превърне в страхотно дърво, което осигурява сянка и вдъхновение за другите.