Самосъмнение

Цялата работа, която трябва да се извърши на света и всички отговорности, които трябва да се поемат, със сигурност ще породят самосъмнение, така че нека сега да поговорим за самосъмнението. Нека да видим как можете да се изправите пред съмнението, как да го заобиколите, и какво да направите, когато не можете да избягате от съмнението.

Какво е самосъмнение? Какво означава да се съмнявате в себе си? И какъв е този аз, в който се съмнявате? Когато изпитвате самосъмнение, вие просто се съмнявате. Рядко има интроспективни въпроси. Вие просто изпитвате съмнение. Вие се чувствате несигурни. Вие се притеснявате, че може да се провалите или че сте недостойни или неспособни да посрещнете предизвикателството или да изпълните задачата. Вие се отдръпвате от себе си и от всичко, което стимулира съмнението отвън. Много хора почти непрекъснато живеят със съмнение. Те се опитват да се избавят от дискомфорта на това усещане и да избягат от всички онези неща, които стимулират тяхното съмнение и го изваждат на повърхността.

Какво е това съмнение и какъв е този аз, в който се съмнявате? Това е важен въпрос, защото ви води до откритието, че наистина имате два аспекта. Вие имате личен аспект и това, което наричаме Безличен аспект. Личният аспект е вашият личен ум, който включва вашата личност и всички ваши навици, интереси и особености. Това е частта от вас, която сте придобили през времето, прекарано досега в света. Това са всички части на вашия ум, които са обусловени от света около вас и от вашите първични взаимоотношения. Това е тази част от ума ви, която е изпълнена със спомени и притежава модели на мислене и поведение, някои от които са много трудни за промяна. Това е Азът, в който се съмнявате, защото този Аз е крехък, несигурен и непостоянен. Той ви е провалял и мамил. Той е напълно способен да представя лъжи и да злоупотребява с реални факти за лична изгода. Той е измамен. Той е нечестен. Той е слаб. Той е коварен. Той е всичко това, но не и зъл. Той просто се защитава от един твърде голям и твърде неразбираем свят, свят, който не може да проумее или разбере. Той не се чувства безопасно в света и затова се въоръжава срещу всички очаквани заплахи и възможности за загуба. Той се въоръжава срещу срама. Той се въоръжава срещу всичко, което може да застраши социалното и физическото му оцеляване.

Това е вашият личен аспект и това е азът, в който се съмнявате. Имате основателна причина да се съмнявате в него, тъй като докато не встъпи в служба и във взаимоотношения с по-голяма Сила, той е сам, той се страхува, и ще злоупотреби с реалността и дори със собствения си опит, за да се защити от света и от всякакви реални или въображаеми намеси. Това е личната страна на вашият ум и това е азът, в който се съмнявате. Глупаво и безразсъдно е да се каже, че не трябва да се съмнявате в себе си, защото това е азът, с който се идентифицирате и който преживявате момент след момент. Тогава трябва да се съмнявате в него, защото той ще ви разочарова.

Тук е важно да знаете на какво да вярвате и в какво да се съмнявате – не по критичен, а по аналитичен и обективен начин. Например, вие осъзнавате, че тялото ви има определени ограничения. То е ограничено по отношение на това в каква среда може да оцелее. То има прагове за това кое е горещо, кое е студено и кое е болезнено. То има безброй усещания. То е уязвимо на болка и увреждане, и може сравнително лесно да бъде унищожено. Вие осъзнавате това. Вашето тяло има граници.

Личният ви ум, получил по-голяма цел, на която да служи, както и смислени взаимоотношения, с които да се идентифицира, може да се превърне в полезен и продуктивен аспект от вас. Но и той има своите граници. Той не е вечен. Той не е мъдър. Той не може да функционира на нивото на Знанието. Той може да разбира нещата само до определена степен. Неговите аналитични умения са ограничени. Той е предразположен към страх и безпокойство, при много слаба или дори несъществуваща стимулация. Наистина, личният ви ум често плаши сам себе си, когато изобщо няма реална причина да се страхува. Той има много сериозни ограничения и когато знаете за тези ограничения, вие можете да го обучите да функционира в рамките на тези ограничения. Тогава личният ви ум може да се превърне в полезен и продуктивен аспект от вас. Ако обаче не познавате границите на вашия ум, вие ще очаквате от него неща, които той никога не може да ви предостави. Ще очаквате мир, хладнокръвие, сила, смелост, откритост, приемане и безусловна любов – все неща, които той сам по себе си не може да произведе или осигури. Той може да бъде само средство за изразяване на тези по-големи преживявания, тъй като трябва да служи и да приеме по-голяма Сила в живота ви.

Въпреки че имате аз, в който да се съмнявате и да разбирате, вие имате и Аз, на който можете да се научите да се доверявате – напълно и с цялото си сърце. Този по-голям Аз е източник на сигурност, напътствие, сила, смелост и мъдрост. Това е, което Ние наричаме Знание. То представлява безсмъртната част от вас – частта от вас, която е дошла на света напълно непокътната и подготвена да изпълни своята мисия в живота. Вие носите Знанието като таен товар. То е във вас в този момент. Можете да се съмнявате в съществуването му. Можете да се съмнявате в неговата стойност. Можете да се съмнявате в дълбочината на неговата мъдрост и в границите на неговата сила, но докато не го опознаете, вие няма да разберете какво може да направи или на какво да служи. Вие не сте в състояние да се съмнявате в това. Можете да се присъедините към него, да станете част от него и да се обедините в себе си. Или можете да го избягвате, да се криете от него, да му се противопоставяте или да го унизите, но въпреки това Знанието е във вас. Не можете да го повредите. Не можете да го използвате за егоистични цели. Можете да го тълкувате погрешно. Можете да го разбирате погрешно. И можете погрешно да приложите неговото ръководство и мъдрост до степента, в която сте го изпитали. Но то остава чисто във вас.

Това е Азът, на който можете да се доверите. Колкото повече преживявате Знанието и колкото по-голямо е вашето разбиране за Знанието, толкова по-голяма ще бъде вашата основа за самоувереност. Знанието не е само теория. То е реалност. Можете да го изпитате дълбоко и това ще ви даде усещането, че имате солидна основа, на която да стъпите, докато сте в света. Това е великият Божи дар за вас. Това е отговорът на вашите молитви. Това е голямата утеха и успокоението, което живее във вас.

Знанието живее във вас, но вие трябва да намерите пътя към него. Трябва да станете достойни за неговата благодат. Трябва да се развиете, за да го получите и да го следвате. За да сторите това, ви беше представен Пътят на Знанието на Великата Общност. Той е средство за възстановяване на достъпа до Знанието, което е несравнимо в света. Докато предприемате това велико пътешествие с неговите многобройни етапи на развитие и възможности за приложение, вие ще изградите основа за самоувереност, която ще бъде непоклатима в света.

Колко по-различно е това от опитите да се доверите на личния си ум и да се опитате да премахнете съмнението, без да откриете тази по-голяма основа в себе си. Това доверие не е фалшиво. То няма фалшиви извинения. Няма лъжи около него. То няма крехки и слаби оправдания. В него няма измама, нечестност и заблуда. С тази вътрешна увереност има смирение, защото вие осъзнавате, че стоите на прага на нещо много голямо във вас. Вие осъзнавате също така, че това е нещо, което лично не можете да притежавате, но сте благословени да получите и да имате в себе си, да бъде с вас и да бъде вашият център. Не можете да претендирате за него и да го използвате, за да контролирате или доминирате над другите. Можете само да следвате неговата благодат, за да намерите решение в живота и да изградите основата на взаимоотношения и по-голяма реализация на целта и приноса.

Какво установява път към Знанието и какво гарантира вашето преживяване на Знанието, така че в бъдеще да можете да се научите да разчитате на него и да имате вяра в неговото присъствие? Това, което ви свързва със Знанието и установява връзката ви с него, е вземането на важни решения във важни моменти от живота, когато трябва да изберете истината пред всички други привидни удобства и предимства, когато трябва да се откажете от нещо, към което сте се вкопчили, за да имате свобода и нова възможност за живот. Това са великите повратни точки, в които Знанието се разкрива. То се разкрива, защото е избрано в часа на решението. Сега, това вече не е нито надежда, нито идея, нито теоретична възможност. Сега то е нещо истинско във вас.

Можете ли да се доверите на тази по-дълбока склонност? Можете ли да разпознаете неговата последователност и дълбочина, и да го различите от всички други импулси, принуди, нужди или тревоги, които може да почувствате? То живее във вас. То е дълбоко, тихо, мощно. За разлика от свят на луди стремежи, неистови дейности и рисковани авантюри, какъв по-голям дар може да ви бъде даден от тази частица от Бога, която да живее във вас? Това не е дух, който ви посещава от време на време, когато сте в тежко положение. Това не е благословия, дадена ви след пламенна молитва. Това е жива реалност във вас. Когато се научите с течение на времето да достигате до Знанието и предприемете стъпките към Знанието, вие ще имате основа за самоувереност и това ще ви даде основа за освобождаване на съмнението към вас.

Личният аспект на ума ви ще продължи да се съмнява. Той ще се съмнява и ще се съмнява, и ще се съмнява, защото може само да се съмнява или да вярва. Той не знае, защото само Знанието  може да знае. Той изисква уверения, като едно дете, докато стане част от самото Знание, докато човешкото и Божественото във вас се съединят в смислен и истински брак – истинският брак на ума, тялото и душата, който е възможен и е единствено възможен със Знанието. Личният ви ум ще продължи да бъде раздразнителен, съмняващ се, тревожен и склонен към прибързани решения и необмислено поведение.

Но все повече, като ученици на Знанието, следващи Пътя на Знанието, вие ще можете да се отдръпнете от тези импулси и тревоги, и да се отдадете на онова, което е много по-сигурно и което е във вас. Това е от съществено значение, за да станете участници в живота. За да научите как наистина да работите и къде трябва да бъде поставена вашата работа, да разрешавате конфликти, да подобрявате умствената и физическата си среда, вие имате нужда от тази вътрешна сила. Дори животът да не е поставил изисквания пред вас, вие ще имате нужда от тази вътрешна сила, за да оправдаете съществуването си тук и да осъзнаете със сигурност, че имате Древен Дом, от който сте излезли и в който със сигурност ще се завърнете. Вие имате нужда от тази вътрешна сила, за да изпитате, че имате живот в света и живот отвъд света, и че те са обединени от цел – цел, за която сте дошли.

Животът не е случаен. Животът не е двойствен. Животът е напълно всеотдаден. Навсякъде. Да бъдете част от живота означава да сте напълно посветени, напълно отдадени, напълно ангажирани, напълно обединени и напълно цялостни. Тъй като Знанието става по-силно във вас, вашият личен ум ще има по-голяма основа, върху която да се базира, и все по-често неговото самосъмнение ще изчезва. Тогава ще се сблъскате с различен вид съмнение, съмнение, което е предупредителният знак във вас, който да ви напомни, че нещо може да не е правилно и да изисква по-сериозно наблюдение или някакъв вид проверка. Това е съмнение, породено от мъдростта. Това е, когато усещате, че нещо не е съвсем наред или че решението, което сте на път да вземете, може да не е най-доброто решение и това поражда вътрешна сдържаност във вас. Това не е самосъмнение. Това е съмнение в нещо отвън. То е здравословно и мъдро. То е част от вашата вътрешна система за насочване, която работи за вас, за да ви напътства, защитава и предпазва от заблуда. Колкото по-чувствителни сте и реагирате на това, толкова по-трудно ще сгрешите. Каква голяма благословия е това.

Знанието ще ви задържа, докато не намерите онова място, на което можете да се отдадете. То ще ви задържа в отношенията с хората. То ще ви задържа в много неща. Защо? Защото не е открило мястото за даване. Как можете да отдадете живота си на нещо, ако Знанието не върви с вас? Личният ви аспект е твърде малък и твърде обвързан със света, за да предприемете по-големи неща. За да поемете по-големи отговорности, да приемете по-големи награди и да посрещнете по-големи предизвикателства, вие имате нужда от по-голяма Реалност, която е свързана със Знанието във вас. Хората се захващат с големи неща с малък ум и в резултат на това губят представа какво може да им предложи начинанието и всичко става много малко.

За да преминете от малък живот, скован от страх и желания, към по-велик живот, който е включен в работата на света, се изисква по-голяма Сила във вас. Вие четете тези думи, защото търсите по-голяма Сила. Вие знаете, че имате нужда от тази по-голяма Сила, за да избягате от самосъмнението и колебанието, което е нерешителност. Вие имате нужда от тази по-голяма Сила, за да намерите основата си, да намерите силата, от която ще се нуждаете, за да градите върху тази основа, и да откриете взаимоотношенията, от които ще се нуждаете в живота си, за да постигнете по-велика цел и да установите по-голям смисъл в него. Тази нужда е естествена.

Благословията на този подход е, че вашият личен ум не е злепоставен или дискредитиран. Той не е отречен. Той не е принизен. Той не е отхвърлен. Той не е пропъден. Той се признава за това, което е – аспект от вашия ум, който е роден и обусловен от света. Това е аспект от вашият ум, който трябва да притежавате, за да сте тук и да можете да преговаряте относно подробностите в живота си. Вие имате нужда от личен ум, за да управлявате вашето тяло. Той е като разпределително табло, контролен панел за тялото. Той може да стане много компетентен в практически и подробни дела, но се нуждае от по-голяма основа. Той има нужда от по-голяма Сила. Той се нуждае от по-голяма сигурност, за да се чувства уверен, така че реалните му възможности да могат да бъдат осъзнати и приложени. Той намира своята стойност в този по-широк контекст.

Това слага край на постоянната борба със себе си, постоянната съдебна битка за това какво искате и какво не искате, дали сте добри или не, дали може да ви се има доверие или не, дали имате  или нямате стойност. Тези дебати могат да бушуват непрекъснато в ума ви. Но когато една по-голяма Реалност започне да се появява във вас и бъде разпозната не като далечно божество, а като живо Духовно Присъствие във вас, тогава можете да имате истинска основа. Вашата способност да се доверите на тази основа ще расте с времето. Това доверие трябва да се спечели. То трябва да се реализира и упражнява, докато стане надежден ресурс за вас.

Когато хората започнат „Стъпките към Знанието“, те често имат големи очаквания, че животът им ще се промени за няколко дни или седмици, или може би месеци, ако е нужно по-дълго време! Но ако останат с подготовката си, те разбират, че това е процес с много етапи и трябва да има много демонстрации на силата и присъствието на Знанието. Представите им за Знанието се променят. Техните очаквания се променят. И много от техните идеали се оказват слаби и фалшиви. Те осъзнават, докато вървят напред, че личният им ум се е самонапомпал, приписвайки си божествени сили и способности, приписвайки си фалшиви уверения и големи предположения относно способността си да се справя с всичко и с всякакви предизвикателства.

Всички тези грандиозни идеи са прикритие за отчаянието, страха и безпомощността, които изпитва личният ви ум. Той се губи във вас и в света, докато не намери своята основа в Знанието. Тогава става сигурен и защитен, и неговите малки грижи и тревоги оказват все по-малко влияние върху вас.

Може би се съмнявате, че това е възможно. Разбираемо е, ако го направите. Има много малко примери за това в света. Разбираемо е да се съмнявате. Но това, че нещо е разбираемо, не означава, че е правилно или смислено. Има по-голяма възможност за вас, защото вие протягате ръка. Може би все още имате много велики идеи за себе си и много планове, и цели за това какво ще правите в живота си. Може би нямате планове и цели. Но вие сте тук и четете тези думи. Ако можете да ги чуете и да им отговорите, отвъд нивото на личния си ум, тогава Знанието в мен е достигнало до Знанието във вас и е започнала истинска връзка.

Можете да мислите за свободата като за бягство от съмнението, което е нерешителност. Можете да мислите за свободата като за бягство от самосъмнението. Можете да мислите за свободата като за бягство от личният ум като единствен авторитет в живота ви и единствен определящ фактор за вашите действия и вашето поведение. Всички тези определения са наистина еднакви. Може би различните думи предизвикват различни реакции, но всички те са еднакви.

Вашата свобода е да намерите по-велика Сила и по-велика цел в живота, да се присъедините към тях и да се свържете с тях. Вие ще знаете, че това е правилно, защото именно Знанието ви води тук. Можете да се съмнявате, да се съмнявате, да се съмнявате по целия път, но нещо по-дълбоко във вас ви е довело тук. Може да разпитвате. Може да имате ужасни очаквания. Може да се тревожите, че умът ви е превзет, че сте манипулирани – всички тези страхове, родени от личният ум, ужасѐн, защото не може да проумее величието на Знанието, защото собствените му грешки са толкова явни и защото няма основа за истинска сигурност. Умът ви се стреми към по-голяма сила, но няма да се предаде на тази Сила. И силите, на които той ще се предаде, не са по-уверени от него. Те са грандиозни, но и изпълнени със страх и безсилие. Светът има много прояви на сила и лидерство, но без Знанието те са само една преструвка – претенция след претенция и трябва да бъдат подкрепени със сила и насилие.

Колко по-различно е Знанието, което не се нуждае нито от сила, нито от насилие, което не се нуждае от измама и господство. Неговата убедителност е, че е напълно естествено за вас. То е абсолютната същност на всичко, което е значимо за вас. То идва безшумно. То живее във вас. То чака момента, в който можете да  го приемете. То се предлага в моменти на голямо решение. То ви утешава със своята тишина и увереност. То остава с вас. Когато се научите да се съобразявате с него, да дойдете при него, да го потърсите и да се научите как да го получите, да му отговорите и да го използвате, вие ставате негови получатели. Някои други ще се отдръпнат, изплашени и съмняващи се, но вие ще излезете напред, защото Знанието във вас ви води до Знанието в живота. Това, което е истинско във вас, ви води до онова, което е истинско в живота. Вашата същност стига до същността на живота, тъй като Знание има не само във вас, но и във всичко.

Във вас има Божествено семе, което може да се превърне във велико и щедро дърво на живота. Това е Знанието. Доверете му се. И когато стигнете до момента на важно решение, в преломна или повратна точка от живота ви, вие винаги ще виждате, че има два пътя, по които да вървите: има път със Знанието и има друг път. Другият път може да показва много възможности, но реално има само два пътя.

Понякога хората се борят и тревожат за безсмислени решения, като нито едно от тях не е правилно, защото не са достатъчно търпеливи, за да чакат Знанието. Наистина, когато Знанието е готово да действа, то може да движи вас и всички около вас. То притежава толкова голяма сила. И все пак, то е толкова състрадателно, че не упражнява силата си, освен, за да ви запази. Но дори и тук силата му може да бъде отречена и пренебрегната. Спомнете си времето, когато сте изпитвали вътрешна сдържаност, когато сте били на път да направите нещо, за което по-късно ще съжалявате. Спомнете си времето, когато сте чувствали гадене в себе си, когато сте взимали решение, което ще се окаже вредно за вас. Спомнете си момента, когато сте изпитвали зашеметяващо вълнение от нещо, което наистина сте искали, но по-късно сте разбрали, че то е кухо и изпразнено от съдържание. Ако се научите да се изправяте пред собствения си опит и обективно да го поставяте под въпрос, вие ще започнете да виждате, че има нещо във вас, което ви държи на правилния път. Във вас живее нещо, което не е отчаяно, нервно или реактивно. Доверете му се.

Самосъмнението ви ще продължи, но когато Знанието стане по-силно, вашето самосъмнение ще намалее. Тогава ще видите, че имате възможност или да бъдете със Знанието, или да не сте с него, когато от вас се изисква да вземете важни решения или да направите важни избори в живота. Докато нямате тази основа в Знанието, идеи като мир, спокойствие, духовност и благодат са само мимолетни преживявания, ако изобщо ги изпитате. Те са отвъд сферата на възможностите като жива реалност за вас, докато не изградите тази основа.

Можете да получите тези неща и да ги изразите, защото във вас живее по-висша Сила, която сега е свободна да се изразява в живота ви. Животът ви вече не се управлява безсмислено от движещи страсти, периодични нужди и бушуващи страхове. Има повече откритост в живота ви и тази откритост осигурява по-голяма сила и благодат. Ще започнете да виждате ефекта ѝ върху другите. И ще можете да видите как тя расте в живота ви и се проявява, първоначално по фини начини, докато осъзнаете, че животът ви се движи от нещо, което не можете да разберете, но което можете да обичате и приемете, защото е естествено да го направите.

Затова се съмнявайте във всичко, което е съмнително. Доверете се на онова, което е сигурно. Съмнявайте се в това, което е временно. Доверявайте се на това, което е постоянно. Съмнявайте се в мимолетното. Доверете се на това, което е трайно. Тогава самосъмнението ви ще бъде заменено от истинска проницателност. Тогава страшното възприятие ще бъде заменено от истинска проницателност. Тогава съмнението ще ви служи, вместо да ви съди. Това е възможно. Това е реално. То е за вас, вие, които четете тези думи.